1099

КРЕОЗОТ – ПРИЧИНИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ И НАЧИНИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

При изгарянето на дърва, без значение как е извършено, се отделят емисии, главно във вид на газ и твърди частици. Този процес зависи не само от това какъв отоплителен уред използвате, но и от това как боравите с него. Една от основните опасности при изгарянето на дърва е натрупването на креозот във вътрешността на камината, кюнците и комина.

Креозотът е лепкаво вещество ( сложна смес от смоли, сажди и други вторични продукти от горенето ) с неприятна миризма, лесно запалимо и с корозионно действие.
Ако образуваният при горенето дим е с температура под 120°С, газовете кондензират по околните повърхности, комбинират се и кристализират, образувайки креозота.

 

1 – Такъв креозот лесно се отстранява с четка , 2 – Твърдият креозот се отстранява трудно и е лесно запалим

Креозотът се проявява в три основни форми:

  • Фин прах – Когато се смеси с вода от кондензацията, се стича надолу като просълзява през всяка хлабина, просмуква се през мазилката и по стените се появяват петна.
  • Пореста хрупкава коричка.
  • Мазен лъскав гланциран слой по стените, който практически не може да бъде отстранен, освен ако изгори.

И трите форми могат да се срещнат в един и същ комин. Под каквато и форма да е креозотът, той е лесно запалим. Ако се натрупа в достатъчно количество и подпали – изгарянето му става буйно, със свистене, като температурата достига 2000°С – достатъчна да разруши комина.

Количеството на креозота силно зависи от дървата, които изгаряте. Когато поставите сурови или мокри дърва в огъня, съдържащата се в тях вода се изпарява и смесва с димните газове. Температурата на парата 100°С е значително по-ниска от температурата, при която кондензират летливите газове 120°С. Така наличието на пара охлажда комина, газовете кондензират и се наслагва креозот. Така че, изгарянето на сурови или мокри дърва води до преразход на гориво и същевременно до увеличена вероятност от пожар в комина. По тази причина съдържанието на вода в дървата трябва да е минимално. Прясно отсечените дърва могат да са с влажност до 50%, която след правилно съхранение и изсушаване трябва да бъде сведена под 20%.

Недостигът на въздух, бавното вяло горене, са идеални за образуване на креозот. Едно от действията против натрупването му е първоначалното разпалване на камините да става бурно, така че отлаганията, образувани при догарянето от предния ден, да изгорят. По-добре уредът да се подклажда по-често с по-малки по размер дърва. След зареждането им отворът за първичен въздух трябва да се остави отворен до пълното им разгаряне.

Температурата на стените, покрай които преминават димните газове, е от съществено значение за натрупването на креозот. Ако коминът е външен, неизмазан, ако е напукан и в него навлиза външен студен въздух – това са неща, които спомагат за интензивно отлагане.

При камините за водно отопление стените на водната риза са благоприятно място за кондензиране и натрупване на креозот, особено при първоначално разпалване, когато димът е влажен и тежък, а стените – студени. Поради това е необходимо помпата да бъде управлявана от термостат, което позволява температурата на стените да се повиши бързо и ограничава отлаганията по тях.

Почистването на повърхността на водната риза от натрупания креозот се налага по две причини:

  • влошава се топлообменът между горещите газове и водата;
  • намалява се проходното сечение на димните газове.

Когато наслагванията са във вид на прах или пореста коричка, почистването се извършва с помощта на твърд предмет или четка през вратата или предвидените за целта отвори, както е показано на фигурата, в последователност отгоре надолу.

Ако, обаче, по стените е отложен дебел лъскав слой, е препоръчително:

  • водната риза да се източи и камината да се откачи от системата;
  • да се свалят декоративните страници ( ако има такива );
  • при котлетата да се свали термостатът;
  • в горивната камера да се запали хартия, което да доведе до изгаряне на креозота и превръщането му в прах.

    Съвременните уреди на твърдо гориво, като всяко друго домашно оборудване, работят удовлетворително, когато са правилно подбрани и свързани. Тогава е малко вероятно да се появят каквито и да са проблеми. Срещат се обаче случаи, когато се появява проблемът със задимяването.

    Проблемите с дима и лошата тяга са породени от лошото проектиране и строителство на комина – недостатъчни размери и неблагоприятно разположение.

    Целта на тази брошура е да опише вероятните причини и да обясни какво може да бъде свършено за отстраняването им. Възможно е описващата грешки и подобрения брошура да създаде грешно впечатление за степента на сериозност на описаните в нея проблеми. За да бъде изчерпателна в разумни граници, обаче, желателно е да се опишат и рядко срещаните случаи наред с обикновените.

    КАК РАБОТИ КОМИНЪТ?

    Комините не са особено сложни, но болшинството от хората действително не разбират начина на тяхната работа. Познаването му има смисъл в целия процес на получаване на добър и безопасен огън и за избягване на проблемите, свързани с комините.

    Всеки вид комин има своите предимства и ограничения. Зиданите комини са традиционно по-красиви, което много собственици желаят. Комините, изработени от метални тръби са по-лесни за монтаж и обикновено са на по-ниска цена.

    Определянето на най-добрия за Вас комин изисква пълна картина на обслужваните от комина уреди ( печки, камини, котли и др.) и необходимото вентилационно сечение, което изисква всеки един от тях.

    Ако възнамерявате да строите нов комин, първо разучете от какво проходно сечение се нуждае уредът, който ще ползвате. Ако ще монтирате нов (или употребяван на друго място) уред към съществуващ комин, направете същото. Не приемайте по принцип, че коминът Ви е подходящ. Проверете.

    Коминът е вертикална тръба, предназначена да изтегли продуктите от горенето от горивния уред и да ги изхвърли в атмосферата извън пределите на жилището.

    Вътре в комина са разположени един или повече вертикални прохода, наречени димоходи. Всеки включен в комина уред изисква собствен димоход. Зиданите комини могат да имат няколко димохода. Металните комини, разбира се, имат един димоход във вътрешната тръба.

    Възходящата тяга или “тегленето” на комина е в резултат на комбинацията между височината му и разликата в температурите на димните газове и външния въздух. Много е просто – стълбът горещи димни газове в комина е с по-малко тегло от еквивалентния стълб външен студен въздух така, че налягането в началото на топлия комин е по-малко от външното въздушно налягане. Тази съвсем малка разлика в наляганията създава тягата. При по-топъл и по-висок комин тягата е по-добра и рискът от кондензация е по-малък.

    Вдлъбнатините и стесненията, грубите повърхности и острите завои са съпротивление срещу движението на газовете и намаляват тягата, така че по възможност трябва да се отстраняват.

    Пропуските на външен въздух водят до охлаждане на димните газове и следователно намаляват тягата.

    В дадени случаи това може да бъде желателно, за да се намали прекомерната тяга чрез вкарване на “разреждащ” въздух, но това трябва да става само по контролиран път, без да се допускат случайни утечки.

    Вятърът при върха на комина може да има положителен или отрицателен ефект върху тягата в зависимост от околната обстановка и разположението на върха на комина спрямо покрива.

    Лоша тяга може да възникне и при твърде вял горивен процес вследствие на ниската температура на димните газове.